петък, 29 март 2013 г.

Информационна агенция ЕЖК


    
    За незапознатите - абревиатурата ЕЖК да се превежда като "Една Жена Каза".

    Заглавието може би подвежда към един актуален социологичен скандал,но няма нищо общо.
   Сега се зачетох в една новина за забранени или по-точно вредни храни, с първоизточник Greenpeace Russia. Не открит поне на първо търсене в сайта им подобно нещо. Но новината за списъка все по-смело се споделя в паралелната реалност facebook и сродните й. Това не е прецедент - да се пускат в обръщение новини,проучвания или изследвания,без да дава един прост линия. Любимото ми е "Според проучване на американски учени ....". Кои учени, от кой университет или учреждение, къде и кога е проведено проучването, в какво се състои. Въпроси без отговори.
  Подобен род информация циркулира в немалко страници с кулинарна насоченост ( "вредните" храни са невероятна хранилка за подобно нещо ), козметични ( отровните мазила също ), сексуални ( не ви става, защото имате само един заден джоб ) или поведенчески  ( усмихнатите мъже правят по-добра мазилка ) проблеми. Дали наистина съществува подобна информация и действително има ли такива резултати от посочените изследвания е ирелевантно, тъй като изглежда като зле скапълена интрига в късните часове на нощта. Да посочиш, че някои е изследвал 15 години някакъв проблем, било то физически или обществен, и да му отделиш двадесет реда е несериозно. Но това не е проблем. Щом така се поднася информация, значи така се търси информация. Което е проблем. 
     Интернет е голям и глупостта дебне отвсякъде.
  Фактът, че тези новини се споделят, дискутират и приемат за чиста монета показва безкритичността на читателите към поднасяните им новини. Демонстрира способността на мозъците на тези читатели да абсорбират глупости или откровени лъжи и да си формират offline поведението въз основа на тях. Без анализ, без замисляне. Чувал съм такива неща, безумно глупаво е. Репликата "В един сайт ако знаех какво прочетох..." е редовно споделяна по кафенета и пуш-паузи. И опорочава същността на свободата на изразяване в Мрежата. Логиката, че прочетеното е истина явно не може да се изкорени. Ако преди 100 години това, което е публикувано в книги или вестници е значело нещо, то сега празнословието и чистата проба инсинуация са ежедневие.
     Няма нужда да добавям, че прословутият блог "НЕновините" е един от най-цитираните авторитетни източници на информация в Мрежата. Има и други. Само ще посоча речта на Камерън за българите или мнението на Умберто Еко за родната действителност. Два материала, които дори стигнаха до "авторитетни" информационни агенции и бяха буквално препечатвани и демонстрирани като явни доказателства, че простотията на българите е видима с просто око за авторитетни личности на запад. Ох, този Запад, но това е друга тема. Разбира се, не видях после да има извинение, че това всъщност не е новина или поне позоваване на източника.
     Какво ви става мили хора? Искате да вярвате на всичко или се оправдавате, че сте били сънени като сте си настройвали информационните спам-филтри? Може би същността на проблема се крие в това, че изстрадалата душа копнее да прочете нещо жълто за някой голям, нещо пикантно, нещо показателно за собствената му незначителност на световната карта, нещо конспиративно? И когато намери подобно нещо се втурва през глава да го споделя, да му се радва. Може би сериозните новини не са това, което е интересно. Може би това, което ЕЖК казва е по-достоверно. Силата на слуховете е безгранична и винаги ще бъде такава. Светът на хората, които на драго сърце се пренасят в жертва на небивалици е необятен.
     Но пазара, дори и информационният, не поднася това, което не се търси. Клише, но факт.



Няма коментари:

Публикуване на коментар