Грамотност, изпростяване и култура - няколко въпроса за поколенията

   Прочетох няколко пъти два въпроса и два отговора в интервюто на Мариела Балева с професор Никола Георгиев в брой № 19 на Biograph. 

     В тях Балева пита какви са основанията за паниката в България от това, че децата и младите са неграмотни. Георгиев отговаря, че няма основания за това, като се аргументира със следните исторически препратки: 

1.След възхода на българското училище в XIX век, процентът на неграмотните е бил над 90.

2.В златните години на френската култура - средата на същият този деветнадесети век, грамотните са били 2 или 3 процента.

     Епилог на цитатите ще бъде следното "Грамотността не е мяра за култура."

    Но не се сдържам и прескачам няколко въпроса и отговори ( цялото интервю си заслужава да се прочете - вече малцина говорят и мислят по този начин ) и стигам до още няколко реда от Георгиев - "Една друга митологема е, че българинът изпростява. Не съм съгласен. Това са клишета. Много по-културен, любознателен и прочее не е бил никога."

    Тук опираме до две неща и тяхното обяснение - грамотност и респективно неграмотност, както и ускорено спускане по спиралата на простотията. Неща, за които както никога, се замислям все повече като гледам двете ми деца и това, което ги очаква.
     Неграмотни и прости ли са идващите след нас? 
   Дали всъщност не е по-широко коментиран сблъсък на поколения, както е било преди и какво и ще бъде занапред? Дали има някаква реална разлика между нас, които навремето родителите хвърляха с една топка на улицата, за да им се махнем от главите или сега, като вместо топка се дава смартфон или компютър с абсолютно същата цел? Неграмотнотта също е под въпрос - и преди 20 години никой не пишеше на литературен български, и сега не се прави. Сега критиката върви в посока, че не се четат книги, но реално имате ли представа колко такива са свалени от Замунда или Читанка? Няма ли били култура. Имат, но тяхна, не наша. 

    Докато се акцентира на ниската култура и неграмотност на подрастващото поколение, остава на заден план непродуктивността в социален план на огромна маса от людете на по 30 или 40 години. Чиито деца растат и биват оплювани.

    И тук всъщност се извежда, че се използват изначално грешни думи за описване на един проблем. И как може да бъде разрешен проблемът, когато ние не можем правилно да го идентифицираме?   

    И за да се замислим още повече, ето за пореден път пускам началната сцена от един иначе забавен филм - Idiocracy, съдържаща отговора на въпроса "Какво се случва с развитието на населението". Enjoy. Or not.